Подходът

ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА Е ЧУДО
ПОДХОДЪТ: ЕТАПИ И МОДУЛИ

Базисен модул: Другите възможности
„Обръщане към другите възможности или всички го могат, но малцина знаят,... че го могат‘‘.

Другите възможности са възможностите, за които:
- не пише в учебниците; 
- не са тема на ежедневни разговори, мисли и замисли;
- не са вдъхновители на живота ни.
Тези възможности, които:
- се случват и проявяват понякога в екстремни ситуации;
- се случват „несъзнателно неслучайно“, което обаче „разумното и правилно‘‘ мислещо съзнание нарича „случайност“ или „късмет“;

Все повече автори, анализатори и просто живеещи в съвремието ни хора, описват социума като „джунгла“. Тази метафора не е нито случайна, нито неоснователна. 
В подхода за улеснение „социумът – джунгла“ става „матрица – храсталак” или накратко: „храсталакът“.

В храсталака е тясно, мрачно и бодливо. Заради теснотията, хората постоянно се бутат и оплитат в нещо, препъват се в лианите, бодат се в бодлите, нараняват себе си и другите. Теснотията, мракът и бодлите постоянно пораждат всевъзможни проблеми, които са в състояние да отровят всеки човешки живот посредством болести, притеснения, страхове, гняв, разочарование, отчаяние, обърканост... И всичко това обвито и просмукано от гъстата и влажна мъгла на сериозността, в нейните форми на фаталистичност, катастрофичност и фанатизъм. 
В мащаба на по-голямата картина, „храсталакът“ поражда призраци, които преследват нас и химери, които преследваме ние. 

Другите възможности са винаги в наличност и достъпни за всеки, който се обърне към тях. 

Също така, те са и изненадващо по–големи в сравнение с „правилните” възможности определени от „храсталака“. По стар и утвърден мисловен навик наричаме действието им „чудо”. И в „храсталака“ това наистина е чудо, но извън него – това е нормалния и естествен ход на живота. 

Втори модул: Разширяване 

Когато се обърнем към другите възможности, установяваме, че може да се диша и живее по-леко, спокойно и интересно. Че „храсталакът“ не е така непроходим и безизходен, както е изглеждал, а също и че от него може да се излиза. Жизненото пространство в него се е разширило и не води до треперене. Всъщност, преминаваме от трескаво социално треперене към синхронно вселенско вибриране. Ако тази фраза не ви е накарала най-малкото да се усмихнете с високопарността си, то значи, че не сте довършили първия етап. 
Установяваме още, че някак си странно сме приспособени към ходене в свободното пространство – нищо, че от време на време се препъваме – по навик. Защото всъщност няма как да се препънем в нищото, но какво пък – ние го можем. Този етап може да се сравни с прохождането. Изправянето на собствените си крака и първата самостоятелна стъпка са последвани от други стъпки заедно с много олюлявания и падания. Ако тогава ни е хрумнало да се откажем, днес нямаше да можем да ходим. За прохождащите бебета подобни хрумвания са крайно неестествени и изобщо не им минават през главата. 
Установяваме още, че житейското верую на „храсталака“ за това, че хубавите неща в живота се случват задължително „трудно и бавно”, ако изобщо се случат, формулирано кратко и категорично: “Къде дават така ?!“, в свободното пространство извън храсталака изобщо не работи. 
Навсякъде другаде „дават така”, единствено и само в храсталака „не дават”.
На този етап се разширява достъпът ни до възможностите, които са в нас самите, а ние не сме си и помисляли че притежаваме. 
И още едно важно „прозрение”: когато оставим проблемите на мира и те ни оставят на мира. Това зависи от нашата готовност и кураж да издържим един безпроблемен живот. 
В „храсталака” нашите проблеми са имали голямо значение: на организатор на психиката и живота ни, на смисъл, че дори и на съдба. И затова често в „храсталака“ се оказва, “че е проблем, когато няма проблем”. С разширяването, обаче, установяваме, че вече „не е проблем да няма проблем”, тъй като има да се занимаваме с къде-къде по-интересни от проблемите неща. Така характерната и широко разпространена в „храсталака” игра: „Аз решавам моите проблеми”, в която хората доста екстремно и дискомфортно се интересуват и занимават със себе си, вече не ни е интересна. 
Така откриваме и че безпроблемния живот не трябва да се „издържа“, а може да се живее и кой знае защо проблемите не ни липсват. 

Трети модул: Освобождаване

Този етап присъства неизменно в първите два и е естествен резултат от преминаването им. Вече стоим на собствените си крака, ходим, че и тичаме без да падаме, а когато се препънем знаем, че сме се препънали в себе си. Знаем и че това не е проблем, а сигнал...
Нямаме нужда да мечтаем, защото в този ход или движение сме открили и освободили естествените си желания и те нямат блясъка на грандиозните ни, често вградени отвън мечти, а свое естествено сияние. 
Освен това нямат възможността да ни разочароват, но за сметка на това имат собствен начин да се сбъдват - просто ей-така. 
Вече няма нужда да избирате или да решавате в каква точно посока да поемете – животът ви вече се оформя от тези естествени желания, а на вас ви остава да следвате тази посока, още повече, че вече със самостоятелното ви ходене и придвижване в свободното пространство всичко е наред. А „храсталакът” си е храсталак - поразяващ със своята неестественост и механика конструкция някъде в Безкрая. 
Базисен модул: Другите възможности
(Обръщане към "другите възможности" или всички го могат, но малцина знаят,... че го могат).

Другите възможности са възможностите, за които:
- не пише в учебниците;
- не са тема на ежедневни разговори, мисли и замисли;
- не са вдъхновители на живота ни.
Тези възможности, които:
- се случват и проявяват понякога в екстремни ситуации;
- се случват „несъзнателно неслучайно“, което обаче „разумното и правилно‘‘ мислещо съзнание нарича „случайност“ или „късмет“;
Все повече автори, анализатори и просто живеещи в съвремието ни хора, описват социума като „джунгла“. Тази метафора не е нито случайна, нито неоснователна.
В подхода за улеснение „социумът – джунгла“ става „матрица – храсталак” или накратко: храсталакът.
В храсталака е тясно, мрачно и бодливо. Заради теснотията, хората постоянно се бутат и оплитат в нещо, препъват се в лианите, бодат се в бодлите, нараняват себе си и другите. Теснотията, мракът и бодлите постоянно пораждат всевъзможни проблеми, които са в състояние да отровят всеки човешки живот посредством болести, притеснения, страхове, гняв, разочарование, отчаяние, обърканост... И всичко това обвито и просмукано от гъстата и влажна мъгла на сериозността, в нейните форми на фаталистичност, катастрофичност и фанатизъм.
В мащаба на по-голямата картина, „храсталакът“ поражда призраци, които преследват нас и химери, които преследваме ние.
Другите възможности са винаги в наличност и достъпни за всеки, който се обърне към тях.
Също така, те са и изненадващо по–големи в сравнение с „правилните” възможности определени от „храсталака“. По стар и утвърден мисловен навик наричаме действието им „чудо”. И в „храсталака“ това наистина е чудо, но извън него – това е нормалния и естествен ход на живота.

Втори етап: Разширяване
Когато се обърнем към другите възможности, установяваме, че може да се диша и живее по-леко, спокойно и интересно. Че „храсталакът“ не е така непроходим и безизходен, както е изглеждал, а също и че от него може да се излиза. Жизненото пространство в него се е разширило и не води до треперене. Всъщност, преминаваме от трескаво социално треперене към синхронно вселенско вибриране. Ако тази фраза не ви е накарала най-малкото да се усмихнете с високопарността си, то значи, че не сте довършили първия етап.
Установяваме още, че някак си странно сме приспособени към ходене в свободното пространство – нищо, че от време на време се препъваме – по навик. Защото всъщност няма как да се препънем в нищото, но какво пък – ние го можем. Този етап може да се сравни с прохождането.Изправянето на собствените си крака и първата самостоятелна стъпка са последвани от други стъпки заедно с много олюлявания и падания. Ако тогава ни е хрумнало да се откажем, днес нямаше да можем да ходим. За прохождащите бебета подобни хрумвания са крайно неестествени и изобщо не им минават през главата.
Установяваме още, че житейското верую на „храсталака“ за това, че хубавите неща в живота се случват задължително „трудно и бавно”, ако изобщо се случат, формулирано кратко и категорично: “Къде дават така ?!“, в свободното пространство извън храсталака изобщо не работи.
Навсякъде другаде „дават така”, единствено и само в храсталака „не дават”.
На този етап се разширява достъпът ни до възможностите, които са в нас самите, а ние не сме си и помисляли че притежаваме.
И още едно важно „прозрение”: когато оставим проблемите на мира и те ни оставят на мира. Това зависи от нашата готовност и кураж да издържим един безпроблемен живот.
В „храсталака” нашите проблеми са имали голямо значение: на организатор на психиката и живота ни, на смисъл, че дори и на съдба. И затова често в „храсталака“ се оказва, “че е проблем, когато няма проблем”. С разширяването, обаче, установяваме, че вече „не е проблем да няма проблем”, тъй като има да се занимаваме с къде-къде по-интересни от проблемите неща. Така характерната и широко разпространена в „храсталака” игра: „Аз решавам моите проблеми”, в която хората доста екстремно и дискомфортно се интересуват и занимават със себе си, вече не ни е интересна.
Така откриваме и че безпроблемния живот не трябва да се „издържа“, а може да се живее и кой знае защо проблемите не ни липсват.

Трети етап: Освобождаване
Този етап присъства неизменно в първите два и е естествен резултат от преминаването им. Вече стоим на собствените си крака, ходим, че и тичаме без да падаме, а когато се препънем знаем, че сме се препънали в себе си. Знаем и че това не е проблем, а сигнал...
Нямаме нужда да мечтаем, защото в този ход или движение сме открили и освободили естествените си желания и те нямат блясъка на грандиозните ни, често вградени отвън мечти, а свое естествено сияние.
Освен това нямат възможността да ни разочароват, но за сметка на това имат собствен начин да се сбъдват - просто ей-така.
Вече няма нужда да избирате или да решавате в каква точно посока да поемете – животът ви вече се оформя от тези естествени желания, а на вас ви остава да следвате тази посока, още повече, че вече със самостоятелното ви ходене и придвижване в свободното пространство всичко е наред. А „храсталакът” си е храсталак - поразяващ със своята неестественост и механика конструкция някъде в Безкрая.